Dec 23, 2010, 1:30 PM

Близост

  Poetry » Love
1.2K 0 10

                                           Близост

 

                    Един от друг сме ние тъй далече,

                    делят ни разстояния безбройни,  

                    но чувствам те до мен тъй близо вече,

                    не могат да ме спрат тез бури знойни.

 

                     Душата ми със твоята душа се слива,

                     докосвам те във мислите си нежно,

                     а устните ми страстно в твоите се впиват

                     и любовта ни е море безбрежно...

 

                     Притиснати замираме в копнеж незнаен,

                     един от друг сме ние тъй далече,

                     допираме се плътно в космоса безкраен,

                     за да останем сляти в мига вечен...                                           

 

                                                            Catch The Rainbow...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Авдала All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...