Dec 23, 2010, 1:30 PM

Близост

  Poetry » Love
1.2K 0 10

                                           Близост

 

                    Един от друг сме ние тъй далече,

                    делят ни разстояния безбройни,  

                    но чувствам те до мен тъй близо вече,

                    не могат да ме спрат тез бури знойни.

 

                     Душата ми със твоята душа се слива,

                     докосвам те във мислите си нежно,

                     а устните ми страстно в твоите се впиват

                     и любовта ни е море безбрежно...

 

                     Притиснати замираме в копнеж незнаен,

                     един от друг сме ние тъй далече,

                     допираме се плътно в космоса безкраен,

                     за да останем сляти в мига вечен...                                           

 

                                                            Catch The Rainbow...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Авдала All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...