23.12.2010 г., 13:30

Близост

1.2K 0 10

                                           Близост

 

                    Един от друг сме ние тъй далече,

                    делят ни разстояния безбройни,  

                    но чувствам те до мен тъй близо вече,

                    не могат да ме спрат тез бури знойни.

 

                     Душата ми със твоята душа се слива,

                     докосвам те във мислите си нежно,

                     а устните ми страстно в твоите се впиват

                     и любовта ни е море безбрежно...

 

                     Притиснати замираме в копнеж незнаен,

                     един от друг сме ние тъй далече,

                     допираме се плътно в космоса безкраен,

                     за да останем сляти в мига вечен...                                           

 

                                                            Catch The Rainbow...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Авдала Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...