Някой днес заклейми я – съвсем еднозначно,
че е блудна и даже изплю се от злоба.
Нарушила била всички людски забрани,
осквернила и ложе, и заповеди Божии.
Непозната за никой, съвсем като сянка,
тя отмина изправена с дръзка походка.
Онзи съдник порядъчен не бе купил хляба,
но скимтеше на прага и тайно по нощите.
Друг я имал и друг е осъмвал със ласки -
колко блудно (а него не пусна)...
Щом без мъж е не може така да показва,
че е горда и все недостъпна.
А на масата сутрин с децата си малки,
тя присядаше мила и чиста.
Непозната за никой, тя върви по площада,
а мъжете след нея въздишат.
© Геновева Симеонова Все права защищены