Танцувам блус със тебе под луната,
под ритъма на бялата вода.
Нощта е топла, с устни в тишината
ми шепнеш най-красивите слова.
Докосваш ме. Желанието скрито
изгаря във горещата ти длан
и с погледа ти на ята отлитат
звездите в онзи огнен океан.
Танцувам блус – душата ми е песен,
със теб светът е нов и прероден.
И сякаш днес под купола небесен
е по-красив и идващият ден.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Няма да вярвате - вдигаше пара!
Бетонните плочки им стана горещо.
Кралица вървеше по тротоара,
момиче на четирсет и нещо.
Тя не се плашеше от студения вятър,
а той с палци игра във косите.
Сияеше нежно от чувствен театър.
Дъждът беше скрит във очите.
Блестеше отвътре, но не бяха звезди.
Бяха галактики разцъфнала Пролет!
Симфония в пръски редяха коли
и сякаш зовяха за полет.
А на кръстовището, подгизнал до кости,
Той криеше зад гърба си букет.
Щом обичат очите, много е просто
хлапак да останеш на петдесет...