16.04.2011 г., 1:00

Блус

1.5K 0 10

Танцувам блус със тебе под луната,

под ритъма на бялата вода.

Нощта е топла, с устни в тишината

ми шепнеш най-красивите слова.

 

Докосваш ме. Желанието скрито

изгаря във горещата ти длан

и с погледа ти на ята отлитат

звездите в онзи огнен океан.

 

Танцувам блус – душата ми е песен,

със теб светът е нов и прероден.

И сякаш днес под купола небесен

е по-красив и идващият ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е просто
    Няма да вярвате - вдигаше пара!
    Бетонните плочки им стана горещо.
    Кралица вървеше по тротоара,
    момиче на четирсет и нещо.

    Тя не се плашеше от студения вятър,
    а той с палци игра във косите.
    Сияеше нежно от чувствен театър.
    Дъждът беше скрит във очите.

    Блестеше отвътре, но не бяха звезди.
    Бяха галактики разцъфнала Пролет!
    Симфония в пръски редяха коли
    и сякаш зовяха за полет.

    А на кръстовището, подгизнал до кости,
    Той криеше зад гърба си букет.
    Щом обичат очите, много е просто
    хлапак да останеш на петдесет...
  • Красиво..
  • Красив танц,Дани
  • Чудесен стих!
  • Любовта е различна. Понякога е танц само на телата, друг път- на душите. А когато и телата, и душите са в хармония се получават такива стихове.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...