23 апр. 2020 г., 14:06

Блян

756 0 0

В сърцето нежен пламък

гали моята душа смирена,

ала твоето е сякаш камък,

пет пари не даваш ти за мене.

 

Нарекох те аз самодива,

стихове стотици ти посветих,

а ти сърцето ми разбиваш,

без да чуеш моя глас тих.

 

А ти си тъй красива,

затуй в облаците аз летях,

ала безразличието ти ме убива,

щастието с теб не видях.

 

И все пак спомен си чудесен,

ангел, що и мъката в лъчи превръща,

лъчи, що за мен са песен,

ала далеч са те от моята къща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...