Блян
751
0
0
В сърцето нежен пламък
гали моята душа смирена,
ала твоето е сякаш камък,
пет пари не даваш ти за мене.
Нарекох те аз самодива,
стихове стотици ти посветих,
а ти сърцето ми разбиваш,
без да чуеш моя глас тих.
А ти си тъй красива,
затуй в облаците аз летях,
ала безразличието ти ме убива,
щастието с теб не видях.
И все пак спомен си чудесен,
ангел, що и мъката в лъчи превръща,
лъчи, що за мен са песен,
ала далеч са те от моята къща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
