Apr 23, 2020, 2:06 PM

Блян

  Poetry » Love
753 0 0

В сърцето нежен пламък

гали моята душа смирена,

ала твоето е сякаш камък,

пет пари не даваш ти за мене.

 

Нарекох те аз самодива,

стихове стотици ти посветих,

а ти сърцето ми разбиваш,

без да чуеш моя глас тих.

 

А ти си тъй красива,

затуй в облаците аз летях,

ала безразличието ти ме убива,

щастието с теб не видях.

 

И все пак спомен си чудесен,

ангел, що и мъката в лъчи превръща,

лъчи, що за мен са песен,

ала далеч са те от моята къща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...