15 окт. 2016 г., 17:42

Блясъче

526 2 3

Толкова са добри. Как успяват?
Изненадват, окриляват, възпитават.
Ангелите ги гледат и се учат.
Кръвта по ръцете е чудо.


Как успяват и узнават? Преминават

тънки граници на ума, залезни надежди.
Как успяват и намират свободата?
Кръвта на звездите е луда.


И да кажем, че това е душата ми.
Нощем - как така съм най-будна...

 

Толкова са добри. Как успяват?
Аз съм луда само по пълнолуние.
Пълна само по безумни мисли.
Слаба по всичко.


Губя ключета самота,
прищракнали пръсти,
проскубани изгреви,
всичко изчезва.
Въображаемото пиано.
Без капризи.


Пръстите - в точка мисъл.
Люлякът, ваза и символ.
Как така все ги губя?
Ключетата самота,
прищракнали пръсти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
  • Символите ми допаднаха!
  • Всеки път съумяваш да ме изненадаш с нещо ново, Йоана. И този път няма изключение. Тези "ключета самота" са малко богатство за този стих, а в него се крият несметни съкровища и образи. "Проскубани изгреви", "Пръстите - в точка мисъл", "залезни надежди", "Люлякът, ваза и символ"...
    Много, много ми харесва как пишеш. На верен път си!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...