15 окт. 2016 г., 17:42

Блясъче

521 2 3

Толкова са добри. Как успяват?
Изненадват, окриляват, възпитават.
Ангелите ги гледат и се учат.
Кръвта по ръцете е чудо.


Как успяват и узнават? Преминават

тънки граници на ума, залезни надежди.
Как успяват и намират свободата?
Кръвта на звездите е луда.


И да кажем, че това е душата ми.
Нощем - как така съм най-будна...

 

Толкова са добри. Как успяват?
Аз съм луда само по пълнолуние.
Пълна само по безумни мисли.
Слаба по всичко.


Губя ключета самота,
прищракнали пръсти,
проскубани изгреви,
всичко изчезва.
Въображаемото пиано.
Без капризи.


Пръстите - в точка мисъл.
Люлякът, ваза и символ.
Как така все ги губя?
Ключетата самота,
прищракнали пръсти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
  • Символите ми допаднаха!
  • Всеки път съумяваш да ме изненадаш с нещо ново, Йоана. И този път няма изключение. Тези "ключета самота" са малко богатство за този стих, а в него се крият несметни съкровища и образи. "Проскубани изгреви", "Пръстите - в точка мисъл", "залезни надежди", "Люлякът, ваза и символ"...
    Много, много ми харесва как пишеш. На верен път си!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...