15 окт. 2016 г., 17:42

Блясъче

Поэзия

525 2 3

Толкова са добри. Как успяват?
Изненадват, окриляват, възпитават.
Ангелите ги гледат и се учат.
Кръвта по ръцете е чудо.

Как успяват и узнават? Преминават

тънки граници на ума, залезни надежди.
Как успяват и намират свободата?
Кръвта на звездите е луда.

И да кажем, че това е душата ми.
Нощем - как така съм най-будна...

Толкова са добри. Как успяват?
Аз съм луда само по пълнолуние.
Пълна само по безумни мисли.
Слаба по всичко.

Губя ключета самота,
прищракнали пръсти,
проскубани изгреви,
всичко изчезва.
Въображаемото пиано.
Без капризи.

Пръстите - в точка мисъл.
Люлякът, ваза и символ.
Как така все ги губя?
Ключетата самота,
прищракнали пръсти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Благодаря

2016-10-18T10:19:38+03:00
Burns

Символите ми допаднаха!

2016-10-17T13:13:43+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Всеки път съумяваш да ме изненадаш с нещо ново, Йоана. И този път няма изключение. Тези "ключета самота" са малко богатство за този стих, а в него се крият несметни съкровища и образи. "Проскубани изгреви", "Пръстите - в точка мисъл", "залезни надежди", "Люлякът, ваза и символ"...
Много, много ми харесва как пишеш. На верен път си!

2016-10-15T19:09:44+03:00