atanashristov (Атанас Христов)
4 2
5 июн. 2011 г., 21:45

Блясък до болка 

  Поэзия
490 0 3

С блясък до болка ме приспива

лампата над мен.

Макар очите да убива,

не съм изтощен.

 

Казват приятели, роднини:

"Излез, подишай!",

но окован съм във вериги

и не зная им ключа.

 

Леглото ми е собствен дом,

а стаята - крепост.

Открий ме ти, любовен стон,

и знай, че имам смелост.

 

Мракът е моят балдахин,

лампата кога умре.

И съм непотребен брат и син

на майка и сестри.

© Атанас Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??