Блясък до болка
С блясък до болка ме приспива
лампата над мен.
Макар очите да убива,
не съм изтощен.
Казват приятели, роднини:
"Излез, подишай!",
но окован съм във вериги
и не зная им ключа.
Леглото ми е собствен дом,
а стаята - крепост.
Открий ме ти, любовен стон,
и знай, че имам смелост.
Мракът е моят балдахин,
лампата кога умре.
И съм непотребен брат и син
на майка и сестри.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Христов Все права защищены
