atanashristov (Атанас Христов)
4 2
Jun 5, 2011, 9:45 PM

Блясък до болка 

  Poetry
491 0 3

С блясък до болка ме приспива

лампата над мен.

Макар очите да убива,

не съм изтощен.

 

Казват приятели, роднини:

"Излез, подишай!",

но окован съм във вериги

и не зная им ключа.

 

Леглото ми е собствен дом,

а стаята - крепост.

Открий ме ти, любовен стон,

и знай, че имам смелост.

 

Мракът е моят балдахин,

лампата кога умре.

И съм непотребен брат и син

на майка и сестри.

© Атанас Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??