Jun 5, 2011, 9:45 PM

Блясък до болка 

  Poetry
521 0 3
С блясък до болка ме приспива
лампата над мен.
Макар очите да убива,
не съм изтощен.
Казват приятели, роднини:
"Излез, подишай!",
но окован съм във вериги
и не зная им ключа.
Леглото ми е собствен дом,
а стаята - крепост.
Открий ме ти, любовен стон,
и знай, че имам смелост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??