БОБЕЦ СЪС ЛЮТИ ЧУШЛЕТА
До топлото огнище,
приклекнал сам,
аз бъркам
в черното котле
чушлета с боб
да се наям.
И пак изтръпна ми крака
от тази стойка, неудобна,
но къкри вътре
бобеца.
И хич не ща да знам,
ще ям!
Туй ястие народно
и тъй богоугодно
макар и малко жежко,
то хич не ни е
тежко.
Ще го ям горешко!
И свеж като Христос
със рибите в ръце,
готов съм всеки демос
да взема аз присърце
и след бобеца горещ
да тропнем и хорце.
Загребвам със черпака
и кусам, и сумтя,
и след всяка хапка яка
разбирам мъдростта,
че светът е оцелял,
защото е и ял!
© Атеист Грешников Все права защищены
Поздрави!