Jun 10, 2008, 4:49 PM

Бобец със люти чушлета

955 0 5

 

БОБЕЦ СЪС ЛЮТИ ЧУШЛЕТА

 

До топлото огнище,
приклекнал сам,
аз бъркам
в черното котле
чушлета с боб
да се наям.

И пак изтръпна ми крака
от тази стойка, неудобна,
но къкри вътре
бобеца.
И хич не ща да знам,
ще ям!

Туй ястие народно
и тъй богоугодно
макар и малко жежко,
то хич не ни е
тежко.
Ще го ям горешко!

И свеж като Христос
със рибите в ръце,
готов съм всеки демос
да взема аз присърце
и след бобеца горещ
да тропнем и хорце.

Загребвам със черпака
и кусам, и сумтя,
и след всяка хапка яка
разбирам мъдростта,
че светът е оцелял,
защото е и ял!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Освен, че добрата храна е спасила света от гладна смърт, тя често е и повод за едни от най-великите човешки открития и достижения. Каквото и да си говорим. ако не се наядем добре и вкусно желанието ни за живот не е същото. Освен това на гладен стомах на човек му идват все едни такива, апокалиптични и деструктивни мисли, като от кого да си открадне къшей лебец и коя мандра да нападне и да утрепе мандраджията, за да се наяде на спокойствие.
    За справка мога да препоръчам брилянтния роман на Георги Божинов - "Калуня каля". Там не малко мандраджии са избити заради насъщния.
  • То яденето е спасило света от гладна смърт, защото е най-добрата храна за човека!
    Поздрави!
  • Хехе много ме радва това :Д
    страшно е
  • Ама само с чушки ли е бобеца?
  • дай малко, деее!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...