Бобец със люти чушлета

Jun 10, 2008, 4:49 PM

Poetry » Phylosophy

706 0 4

БОБЕЦ СЪС ЛЮТИ ЧУШЛЕТА

До топлото огнище,
приклекнал сам,
аз бъркам
в черното котле
чушлета с боб
да се наям.

И пак изтръпна ми крака
от тази стойка, неудобна,
но къкри вътре
бобеца.
И хич не ща да знам,
ще ям!

Туй ястие народно
и тъй богоугодно
макар и малко жежко,
то хич не ни е
тежко.
Ще го ям горешко!

И свеж като Христос
със рибите в ръце,
готов съм всеки демос
да взема аз присърце
и след бобеца горещ
да тропнем и хорце.

Загребвам със черпака
и кусам, и сумтя,
и след всяка хапка яка
разбирам мъдростта,
че светът е оцелял,
защото е и ял!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ananke (Радослав Смилков)

2008-06-11T07:26:29+03:00

То яденето е спасило света от гладна смърт, защото е най-добрата храна за човека!
Поздрави!
ivaamy (Ивелина Кирова)

2008-06-10T20:26:28+03:00

Хехе много ме радва това :Д
страшно е
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-06-10T18:37:50+03:00

Ама само с чушки ли е бобеца?
doreto66 (Дора Павлова)

2008-06-10T16:56:59+03:00

дай малко, деее!