Бодил
Докоснах се до трън, болеше,
(едно потребно кръвопускане)
кръвта на капки си течеше...
Държах... (не е за изпускане).
Навред дървета, храсталаци,
цветя с нежен вид и аромат,
а аз в бодил намерих знаци:
„един за друг сме в този свят”.
А той, бодилът, там си стоеше
добър, невинен... до доказване,
да ме боде от порив не гореше,
но не пропускаше порязване.
Живот сред рани не пожелах...
Защо ли да оставам, щом боли?
Трънчета родих... И аз задрах...
Преди него бях роза без бодли.
10.12.2009г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
