Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
30 dic 2009, 10:11

Бодил 

  Poesía » De humor
1003 0 6

Докоснах се до трън, болеше,
(едно потребно кръвопускане)
кръвта на капки си течеше...
Държах... (не е за изпускане).

Навред дървета, храсталаци,
цветя с нежен вид и аромат,
а аз в бодил намерих знаци:
„един за друг сме в този свят”.

А той, бодилът, там си стоеше
добър, невинен... до доказване,
да ме боде от порив не гореше,
но не пропускаше порязване.

Живот сред рани не пожелах...
Защо ли да оставам, щом боли?
Трънчета родих... И аз задрах...
Преди него бях роза без бодли.


10.12.2009г

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??