Dec 30, 2009, 10:11 AM

Бодил

Poetry » Humorous

1.5K 0 6

Докоснах се до трън, болеше,
(едно потребно кръвопускане)
кръвта на капки си течеше...
Държах... (не е за изпускане).

Навред дървета, храсталаци,
цветя с нежен вид и аромат,
а аз в бодил намерих знаци:
„един за друг сме в този свят”.

А той, бодилът, там си стоеше
добър, невинен... до доказване,
да ме боде от порив не гореше,
но не пропускаше порязване.

Живот сред рани не пожелах...
Защо ли да оставам, щом боли?
Трънчета родих... И аз задрах...
Преди него бях роза без бодли.

10.12.2009г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Оригинален стих!
Поздрави, Ани!

2010-05-23T13:26:41+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

!!!
Какво ли е да си роза без бодли?!

2010-01-31T19:34:36+02:00
natalia (Наталия Божилова)

хубав стих

2010-01-21T22:55:12+02:00
Moira (Мойра)

А той, бодилът, там си стоеше
добър, невинен... до доказване,

Етчи, бъди много щастлива, желая ти от все сърце!

2010-01-01T12:16:45+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Доста бодлив хумор, Ани!
Поздравления!

2009-12-30T17:18:35+02:00