Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Dec 30, 2009, 10:11 AM

Бодил 

  Poetry » Humour
1010 0 6

Докоснах се до трън, болеше,
(едно потребно кръвопускане)
кръвта на капки си течеше...
Държах... (не е за изпускане).

Навред дървета, храсталаци,
цветя с нежен вид и аромат,
а аз в бодил намерих знаци:
„един за друг сме в този свят”.

А той, бодилът, там си стоеше
добър, невинен... до доказване,
да ме боде от порив не гореше,
но не пропускаше порязване.

Живот сред рани не пожелах...
Защо ли да оставам, щом боли?
Трънчета родих... И аз задрах...
Преди него бях роза без бодли.


10.12.2009г

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??