14 июн. 2019 г., 15:14

Бодлите на живота

1.4K 0 0

Не всичко във живота е цветя и рози,

по-често срещаме се с тръни и бодли.

И камъните остри нараняват ходилата боси,

бележат пътя ни със кървави следи.

 

И тежки отражения душевни,

разкриват ни пътеките неравни.

И както Господ към голгота кръста носи,

тъй носиме съдбите си отрано.

 

Съдът отсъдил ни е жрибий при зачатие,

къде ще спрем съдбата да погълнем.

Когато дойде времето за нашето разпятие,

не ще е за забрава, спомен ще покълне.

 

И този спомен с времето нараства,

листа ще пуска, корени ще има здрави.

Какво ли ще поникне, цвете, тръни,

че розите бодливи са, туй да не се забрави.

 

А нашите следи от кръв дъжда отмива,

и вятъра суров отнася пепелта.

И сякаш нищо от живота не остава,

и крят му белязан е в реалността.

 

Но споменът е там израснал нейде,

той цвете е дори и със бодли.

И на живота сянката бодлива пак ще пари,

от радост или мъка ще гори!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...