Ставам бодра от леглото,

пак със всичкия си акъл,

събран от часовете сън.

В това приятно утро

чувам, глас любовен ме зове,

глас, който е тук, близо до мен.

Защо да не му се отдам.

А в ума, сърцето и душата

ни грам мисъл за тебе няма.

Боже, и изричам твойто име,

какви глупости ги върша.

Тук е всичко, що обичам,

тук за мен е любовта,

където дават ми всичко с лекота.

В любов обвита съм сега,

а ти, ти какво си, една голяма лъжа.

Не, благодаря, отърсвам се от всичко

било до сега и продължавам

в светлия си ден с усмивка.

Не си бил и никога няма да си част от мен.

Само умората е размътвала главата ми досега.