Бодра съм
Ставам бодра от леглото,
пак със всичкия си акъл,
събран от часовете сън.
В това приятно утро
чувам, глас любовен ме зове,
глас, който е тук, близо до мен.
Защо да не му се отдам.
А в ума, сърцето и душата
ни грам мисъл за тебе няма.
Боже, и изричам твойто име,
какви глупости ги върша.
Тук е всичко, що обичам,
тук за мен е любовта,
където дават ми всичко с лекота.
В любов обвита съм сега,
а ти, ти какво си, една голяма лъжа.
Не, благодаря, отърсвам се от всичко
било до сега и продължавам
в светлия си ден с усмивка.
Не си бил и никога няма да си част от мен.
Само умората е размътвала главата ми досега.
© Сиси Павлова All rights reserved.
