Бог ни даде, а дяволът взе
Не пробляснаха ярки звезди.
Не разтвори душата си синя небето.
Захладняха в очите ти сиви мъгли
и се спуснаха мокри по моите...
Като сенки се лутаме днес
по ръба на отминали сънища.
Бог ни даде, а дяволът взе
полилеите звездни - мечтите ни.
И от страх, че си тръгва от нас
любовта, тази лунна измислица...
задълбахме под яма стени
да зазидаме светлите пътища.
Не отведе ме там, където гори
онзи залез, изтъкан от лъчите.
Паралелно се питаме, и мълчим...
загнездили със пропаст очите.
Не разтвори душата си синя небето.
Захладняха в очите ти сиви мъгли
и се спуснаха мокри по моите...
Като сенки се лутаме днес
по ръба на отминали сънища.
Бог ни даде, а дяволът взе
полилеите звездни - мечтите ни.
И от страх, че си тръгва от нас
любовта, тази лунна измислица...
задълбахме под яма стени
да зазидаме светлите пътища.
Не отведе ме там, където гори
онзи залез, изтъкан от лъчите.
Паралелно се питаме, и мълчим...
загнездили със пропаст очите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
