Земя създадена от Тебе,
напълни се с грях, Боже.
Ти прости, ти прости, земни сме, грешим,
лъжем, проклинаме, сърцата си делим.
Често оставаме сами или съдбата, или Теб виним.
Величаем се, Боже, в небесата летим.
Дори да паднем, забравяме Теб да търсим,
гинем, умираме, Боже мой, накъде ний вървим?
Толкова сме суетни, но и всевишни,
живеем сякаш светът никога няма да свърши.
Пред душите наши застава черно перде,
но никой Бог не търси, лутат се и просто питат накъде?
Спасение - всеки забравя за това,
какво е чужда болка никой не разбира и това?
Дошли земни човеци, живеещи за мига,
забравят за Бог и за Неговите дела.
Къде е Бог питат, оглеждайки се в огледала,
с безбройни маски на лице, вървят с плашеща душа.
Къде ли отиде гласа на съвестта,
нищожни и грешни, но пак Божий чеда…
Вярвай в Бог и не бъди със сляпо сърце,
моли се с вяра и с благодарност към небето издигни ръце.
Бог е надежда, Бог е любов,
Бог обича теб и мен и грешните души в зов.
Исус нашият Бог се роди и даде добротата на таз земя.
Нека да я пазим така чиста, да пазим нашата вяра така съкровена и да бъдем искрени изпълнени с любов. Не забравяйте, Бог обича всички ни. Какъвто и да бъдеш, Бог те обича…
Милан Милев
24.12.2013
© Милан Милев Все права защищены