Земя създадена от Тебе,

напълни се с грях, Боже.

Ти прости, ти прости, земни сме, грешим,

лъжем, проклинаме, сърцата си делим.

Често оставаме сами или съдбата, или Теб виним.

Величаем се, Боже, в небесата летим.

Дори да паднем, забравяме Теб да търсим,

гинем, умираме, Боже мой, накъде ний вървим?

Толкова сме суетни, но и всевишни,

живеем  сякаш  светът никога няма да свърши.

Пред душите наши  застава черно перде,

но никой Бог не търси, лутат се и просто питат накъде?

Спасение - всеки забравя за това,

какво е чужда болка никой не разбира и това?

Дошли земни човеци, живеещи за мига,

забравят за Бог и за Неговите дела.

Къде е Бог питат, оглеждайки се в огледала,

с безбройни маски на лице, вървят с плашеща душа.

Къде ли отиде гласа на съвестта,

нищожни и грешни, но пак Божий чеда…

Вярвай в Бог и не бъди със сляпо сърце,

моли се с вяра и с благодарност към небето издигни ръце.

Бог е надежда, Бог е любов,

Бог обича теб и мен и грешните души в зов.

Исус нашият Бог се роди и даде добротата на таз земя.

Нека да я пазим така чиста, да пазим нашата вяра така съкровена и да бъдем искрени изпълнени с любов. Не забравяйте, Бог обича всички ни. Какъвто и да бъдеш, Бог те обича…

Милан Милев

24.12.2013