6 нояб. 2013 г., 21:51

Богатство

1.7K 1 27

 

 

От всеки залез ти пазя боята червена.

И от всяко утро горещите устни.

Ти не си море, но вдигна вълните към мене -

мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.

 

Вече знам, че бял ще е мрака,

когато зората във него се плисне.

Ти не си море, но ме научи да чакам.

И повярвах, че всички небета са близко.

 

Сега те посрещам в моите вечери

по пътека, която луната изпрати.

Ти не си море, но ме поведе далече.

Дългият път ще ни прави богати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моят вечен стих! От него научих, че всички небета са близко.
  • Удивителни изразни средства! Възхищавам ти се! Поздрав за невероятния стих!
  • Благодаря ви!
  • Пак го чета!От всеки залез ти пазя боята червена...Цял ден си го повтарям, благодаря.
  • Поздравления за чувството и хубавия стих,Чо!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...