6 нояб. 2013 г., 21:51

Богатство 

  Поэзия » Любовная
1383 1 27

 

 

От всеки залез ти пазя боята червена.

И от всяко утро горещите устни.

Ти не си море, но вдигна вълните към мене -

мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.

 

Вече знам, че бял ще е мрака,

когато зората във него се плисне.

Ти не си море, но ме научи да чакам.

И повярвах, че всички небета са близко.

 

Сега те посрещам в моите вечери

по пътека, която луната изпрати.

Ти не си море, но ме поведе далече.

Дългият път ще ни прави богати.

© Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??