Nov 6, 2013, 9:51 PM

Богатство 

  Poetry » Love
1382 1 27

 

 

От всеки залез ти пазя боята червена.

И от всяко утро горещите устни.

Ти не си море, но вдигна вълните към мене -

мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.

 

Вече знам, че бял ще е мрака,

когато зората във него се плисне.

Ти не си море, но ме научи да чакам.

И повярвах, че всички небета са близко.

 

Сега те посрещам в моите вечери

по пътека, която луната изпрати.

Ти не си море, но ме поведе далече.

Дългият път ще ни прави богати.

© Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??