6 nov 2013, 21:51

Богатство

1.7K 1 27

 

 

От всеки залез ти пазя боята червена.

И от всяко утро горещите устни.

Ти не си море, но вдигна вълните към мене -

мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.

 

Вече знам, че бял ще е мрака,

когато зората във него се плисне.

Ти не си море, но ме научи да чакам.

И повярвах, че всички небета са близко.

 

Сега те посрещам в моите вечери

по пътека, която луната изпрати.

Ти не си море, но ме поведе далече.

Дългият път ще ни прави богати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моят вечен стих! От него научих, че всички небета са близко.
  • Удивителни изразни средства! Възхищавам ти се! Поздрав за невероятния стих!
  • Благодаря ви!
  • Пак го чета!От всеки залез ти пазя боята червена...Цял ден си го повтарям, благодаря.
  • Поздравления за чувството и хубавия стих,Чо!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...