6 nov 2013, 21:51

Богатство

1.7K 1 27

 

 

От всеки залез ти пазя боята червена.

И от всяко утро горещите устни.

Ти не си море, но вдигна вълните към мене -

мрежи рибарски, които в сърцето ми спусна.

 

Вече знам, че бял ще е мрака,

когато зората във него се плисне.

Ти не си море, но ме научи да чакам.

И повярвах, че всички небета са близко.

 

Сега те посрещам в моите вечери

по пътека, която луната изпрати.

Ти не си море, но ме поведе далече.

Дългият път ще ни прави богати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моят вечен стих! От него научих, че всички небета са близко.
  • Удивителни изразни средства! Възхищавам ти се! Поздрав за невероятния стих!
  • Благодаря ви!
  • Пак го чета!От всеки залез ти пазя боята червена...Цял ден си го повтарям, благодаря.
  • Поздравления за чувството и хубавия стих,Чо!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...