Богомолката и бръмбара
Харесал бръмбар богомолка
макар да знаел страшен мит,
че тази страст завършва с болка,
но толкова й бил навит.
Копнеел той да бъде с нея
поне веднъж на този свят,
поканил свойта Дулсинея
на късно соаре … с обяд.
Нощта била тъй дива, луда
и преизпълнена с любов,
но бръмбара разбрал с почуда,
че да умре не е готов.
И разтреперан пред зората
във тъмен ъгъл той се сврял,
там се замолил на съдбата
и днес да го остави цял.
„Защо се криеш там, любими,
защо трепериш като лист?
Ела при мен и прегърни ме,
а беше толкоз напорист.“
„Аз зная днес какво ме чака,
че ще остана без глава!“
-уплашен бръмбарът проплака.
„Не знаеш! Не, не е така!“
„Но казват всяка богомолка
след секс мъжа ще усмърти.“
А тя отвърнала със болка:
„Тъй правят женските …уви!“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Банков Все права защищены
