ВескоВарна (Веселин Банков)
47 248
31 янв. 2024 г., 21:44

Богомолката и бръмбара 

  Поэзия
691 7 24

Харесал бръмбар богомолка

макар да знаел страшен мит,

че тази страст завършва с болка,

но толкова й бил навит.

 

Копнеел той да бъде с нея

поне веднъж на този свят,

поканил свойта Дулсинея

на късно соаре … с обяд.

 

Нощта била тъй дива, луда

и преизпълнена с любов,

но бръмбара разбрал с почуда,

че да умре не е готов.

 

И разтреперан пред зората

във тъмен ъгъл той се сврял,

там се замолил на съдбата

и днес да го остави цял.

 

„Защо се криеш там, любими,

защо трепериш като лист?

Ела при мен и прегърни ме,

а беше толкоз напорист.“

 

„Аз зная днес какво ме чака,

че ще остана без глава!“

-уплашен бръмбарът проплака.

„Не знаеш! Не, не е така!“

 

„Но казват всяка богомолка

след секс мъжа ще усмърти.“

А тя отвърнала със болка:

„Тъй правят женските …уви!“

© Веселин Банков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Да се посмеем заедно »

3 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??