29 авг. 2012 г., 13:18

Боговете ще кажат...

611 0 3

БОГОВЕТЕ ЩЕ КАЖАТ

 

Керванът на годините минава.

Старея.

Но старее ли сърцето?

Душата може ли да остарява?

 

Не знам! Това ще кажат боговете.

 

Студена есен на вратите тропа,

натрупано имане в мене свети.

Дали е мъдрост, или просто опит?

 

Не знам! Това ще кажат боговете.

 

Една горчива старост се задава,

какво те чака там, напред, поете?

Какво след теб за хората остава?

 

Не знам! Това го знаят боговете.

 

На този свят креслив и многолюден

оставям своя стих.

Но в стиховете

елмаз ли свети или люспа слюда?

 

Уви, и туй ще кажат боговете...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Ако си дал на скитника, дори искрица огън - от своя огън...!!!
  • Какви ти богове!Та ти сам си бог с това, което пишеш тук всеки ден!
    Елмазените ти стихове така блестят, че заслепяват твоите ПОчитатели. Бъди жив и здрав, Валентин!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...