12 сент. 2007 г., 22:09

БОИЛ

908 0 8
 

              БОИЛ

                                        Посвещавам на един истински благородник
                                от рода Асеневци - Ангел Токмакчиев


Боил съм бил в Асеневата свита.

Все още помня бойните коне.

Стрелата на врага, в гръдта забита

и майка ми, превила колене.


Сънувам още в тъмните усои

как тихо се прокрадват врагове

и паля пак за вуйчовците свои

огромна клада - да ги призове.


Боил оставам с дух, сърце и вяра.

Несретна участ няма да сломи

душата ми. Нов пламък се разгаря

и пази моя корен от злини!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Теменужке, оставяш ме безмълвна!
    Възхити ме стихотворението ти - един горд поглед назад... към миналото, към средновековната българска история...
    Поздрав от сърце!
  • Поздравления за патриотичните и поетичните жители на село Александрово и на теб персонално. Като минавам с влака винаги ще се сещам за теб.
  • !!!!!
    Ех, Нуше... разби ме!
    Прегръщам те!
  • поздрав!
  • Хубав стих Нуше!
    Патриотичен стих!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...