БОИЛ
Посвещавам на един истински благородник
Боил съм бил в Асеневата свита.
Все още помня бойните коне.
Стрелата на врага, в гръдта забита
и майка ми, превила колене.
Сънувам още в тъмните усои
как тихо се прокрадват врагове
и паля пак за вуйчовците свои
огромна клада - да ги призове.
Боил оставам с дух, сърце и вяра.
Несретна участ няма да сломи
душата ми. Нов пламък се разгаря
и пази моя корен от злини!
© Теменужка Маринова Всички права запазени
Възхити ме стихотворението ти - един горд поглед назад... към миналото, към средновековната българска история...
Поздрав от сърце!