12.09.2007 г., 22:09

БОИЛ

904 0 8
 

              БОИЛ

                                        Посвещавам на един истински благородник
                                от рода Асеневци - Ангел Токмакчиев


Боил съм бил в Асеневата свита.

Все още помня бойните коне.

Стрелата на врага, в гръдта забита

и майка ми, превила колене.


Сънувам още в тъмните усои

как тихо се прокрадват врагове

и паля пак за вуйчовците свои

огромна клада - да ги призове.


Боил оставам с дух, сърце и вяра.

Несретна участ няма да сломи

душата ми. Нов пламък се разгаря

и пази моя корен от злини!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Теменужке, оставяш ме безмълвна!
    Възхити ме стихотворението ти - един горд поглед назад... към миналото, към средновековната българска история...
    Поздрав от сърце!
  • Поздравления за патриотичните и поетичните жители на село Александрово и на теб персонално. Като минавам с влака винаги ще се сещам за теб.
  • !!!!!
    Ех, Нуше... разби ме!
    Прегръщам те!
  • поздрав!
  • Хубав стих Нуше!
    Патриотичен стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...