12.09.2007 г., 22:09

БОИЛ

897 0 8
 

              БОИЛ

                                        Посвещавам на един истински благородник
                                от рода Асеневци - Ангел Токмакчиев


Боил съм бил в Асеневата свита.

Все още помня бойните коне.

Стрелата на врага, в гръдта забита

и майка ми, превила колене.


Сънувам още в тъмните усои

как тихо се прокрадват врагове

и паля пак за вуйчовците свои

огромна клада - да ги призове.


Боил оставам с дух, сърце и вяра.

Несретна участ няма да сломи

душата ми. Нов пламък се разгаря

и пази моя корен от злини!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Теменужке, оставяш ме безмълвна!
    Възхити ме стихотворението ти - един горд поглед назад... към миналото, към средновековната българска история...
    Поздрав от сърце!
  • Поздравления за патриотичните и поетичните жители на село Александрово и на теб персонално. Като минавам с влака винаги ще се сещам за теб.
  • !!!!!
    Ех, Нуше... разби ме!
    Прегръщам те!
  • поздрав!
  • Хубав стих Нуше!
    Патриотичен стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...