БОИЛ
Посвещавам на един истински благородник
Боил съм бил в Асеневата свита.
Все още помня бойните коне.
Стрелата на врага, в гръдта забита
и майка ми, превила колене.
Сънувам още в тъмните усои
как тихо се прокрадват врагове
и паля пак за вуйчовците свои
огромна клада - да ги призове.
Боил оставам с дух, сърце и вяра.
Несретна участ няма да сломи
душата ми. Нов пламък се разгаря
и пази моя корен от злини!
© Теменужка Маринова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
