БОИЛ
Посвещавам на един истински благородник
Боил съм бил в Асеневата свита.
Все още помня бойните коне.
Стрелата на врага, в гръдта забита
и майка ми, превила колене.
Сънувам още в тъмните усои
как тихо се прокрадват врагове
и паля пак за вуйчовците свои
огромна клада - да ги призове.
Боил оставам с дух, сърце и вяра.
Несретна участ няма да сломи
душата ми. Нов пламък се разгаря
и пази моя корен от злини!
© Теменужка Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
