Боженци
1.
Слизам по улиците стръмни,
от старо време – калдъръмени.
Пусти и призрачни
под воала на облачния залез.
Кротък дъждец заваля
и замириса на здравец и перуника.
В миг улицата оживя.
Дочух тропот на коне
и викове на мъже – от стари времена,
дрънчене на оръжие, плач на жена –
старите българи отиват на война…
2.
Слизам по улиците стръмни,
от старо време – калдъръмени,
грейнали от утринна роса.
Кавал води хоро на мегдана,
дядо Топала жени щерка – Божана…
3.
Слизам по улиците стръмни,
от старо време – калдъръмени,
в бурен обрасли, опустяли,
сред къщи вехти, потъмняли.
Кротък дъждец стъклата измива,
слънчеви пръсти дъгата простират,
глас женски, омаен, топи тишината,
и боси крачета газят тревата…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Пенова Все права защищены
