9 ago 2009, 21:50

Боженци 

  Poesía
521 0 3

1.

Слизам по улиците стръмни,

от старо време – калдъръмени.

Пусти и призрачни

под воала на облачния залез.

Кротък дъждец заваля

и замириса на здравец и перуника.

В миг улицата оживя.

Дочух тропот на коне

и викове на мъже – от стари времена,

дрънчене на оръжие, плач на жена –

старите българи отиват на война…

 

2.

Слизам по улиците стръмни,

от старо време – калдъръмени,

грейнали от утринна роса.

Кавал води хоро на мегдана,

дядо Топала жени щерка – Божана…

 

3.

Слизам по улиците стръмни,

от старо време – калдъръмени,

в бурен обрасли, опустяли,

сред къщи вехти, потъмняли.

Кротък дъждец стъклата измива,

слънчеви пръсти дъгата простират,

глас женски, омаен, топи тишината,

и боси крачета газят тревата…

 

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??