БОЖЕНЦИ

Автор – Величка Богданова – Литатру

Едно селце, там,

горе на Балкана,

едно селце,

 създадено от *Жана,

все още диша, помни, песни пее…

За детски смях и хора то копнее.

В Боженци съм.

За него Ви разказвам:

Това е Раят, тук ми се живее.

Соколи ще ми кацат на ръката,

а влюбените птици ще ми пеят.

По калдъръми леко ще пристъпвам

като сърна що дебне от гъстака.

На риса аз мустака ще подръпвам,

от ноктите му остри ще потръпвам.

Боженци е на шестстотин години,

а в него днес са към стотина къщи.

Дувари се прегръщат със гергини

и здравец калдъръмите

обгръща.

Пък вечер,

щом луната се запали,

ще тичам по калдъръма със сандали,

ще будя самодивите заспали

и горски цар ще любя,

но… едва ли!

С Божана сутрин, рано на чардака

ветрецът ще ни черпи с чай от билки,

ще пием и ще пеем за юнака,

що счупил в турска сган

 сто мотовилки.

Денят преваля. Порти ме поканват

във къщата – музей на „Дончо попа”

Там, баба със бастунчето потропа

и рече: - Баш дарител

бил е попа!

Не спи Боженци, в църквата ме кани.

Свещичка паля, с Бога си говоря.

Светлик в душата мило ме прикани

сърцето си за обич да отворя.

В Боженци съм. Тъй близко е до Бога.

Това е раят! Тук ще си живея.

С орлите белоглави ще се рея

и стихове ще пиша както мога.

Литатру

*

„Село Боженци е на 600 години и е обявено за архитектурно - исторически резерват.

Според легендата е основано от търновската болярка Божана, която след падането на столицата Търново под османско робство през 1393 година идва тук с деветте си сина. Слага началото и дава името си на цветущо селище. Днес селото има 100 къщи, по - голямата част от които са на възраст между 100 и 200 години, а някои са над 200 годишни; улици, калдъръми, дувари.
Всичко изглежда така, както е било през втората половина на 19 - ти век. В Боженци можете да видите: къща - музей "Баба Райна" , къща - музей "Дончо Попа" , църквата "Свети Пророк Илия" и др.

Боженци предлага възможност за почивка в запазена атмосфера на отминали времена.

Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.”

(От Google)

*

Моето семейство и още 3 коли с наши приятелски семейства и невръстните ни деца, (преди години) посетихме Боженци, връщайки се от летуването ни на Черно море.

Всички харесаха стария кичест Балкан и Боженци, а аз бях не само възхитена, а и завинаги обладана от гледките и горските шумове. Така си представях Рая.

Естествено, в Стара планина има разнообразие от диви животни. Хищниците обикновено спят денем, а ловуват нощем, но ние видяхме вълци и чухме рев на мечка. Рис не видях, горски цар – също  ;)  , а единствените самодиви бяхме аз и младите и красиви съпруги от приятелските ни семейства, а малките самодивчета бяха децата ни – момиченцата, естествено.

Никога няма да забравя величествените гори, храсталаците и птичия зов за любов!

Литатру

*