26 авг. 2006 г., 12:55  

Божествено

1.3K 0 11

За теб, за мен, една молитва блага,

за почвата, небето, всяка твар –

две длани търсят с нежна вяра

не даван нивга Божи дар.

 

Една надежда дирят в тъмнината.

Сред хиляди окови, леден страх

усмивка топла стигат във сърцата,

що пръска волно златен прах.

 

И кой, и кой ще ни я вземе?

Живота ли? Смъртта ли? Самота?

Че в образа ни вечно тленен

безсмъртен ще блести смеха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
  • Весела, прекрасно е! Анонимните "доброжелатели" просто ни правят по-силни!!!
  • Поздрави за оптимистичния стих!!!
  • Не им обръщай внимание! Сайтът се нарича "Откровения" и с това всичко е казано! Който се мисли за велик и пише за пари, за изпълнение на договор (за който е драскал да се подпише) или по партийна поръчка, не пише тук, а поучава от вестниците и телевизиите. Това е причината да има в него толкова красиви неща. Някой да е чувал хора, като Валери Петров да се стреми да поучава и да се изказва за всичко от пресата? Не! И няма да чуе! Но неговите преводи се пазят в музея на Шекспир в Англия! Затова, Пуполино, не обръщай внимание на оценки и др. подобни, вкл. и заяждания на дребно! Просто се радвай на живота, обичай и пиши!
  • Увереност лъха от текста ти!
    Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...