26 авг. 2006 г., 12:55  

Божествено

1.3K 0 11

За теб, за мен, една молитва блага,

за почвата, небето, всяка твар –

две длани търсят с нежна вяра

не даван нивга Божи дар.

 

Една надежда дирят в тъмнината.

Сред хиляди окови, леден страх

усмивка топла стигат във сърцата,

що пръска волно златен прах.

 

И кой, и кой ще ни я вземе?

Живота ли? Смъртта ли? Самота?

Че в образа ни вечно тленен

безсмъртен ще блести смеха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
  • Весела, прекрасно е! Анонимните "доброжелатели" просто ни правят по-силни!!!
  • Поздрави за оптимистичния стих!!!
  • Не им обръщай внимание! Сайтът се нарича "Откровения" и с това всичко е казано! Който се мисли за велик и пише за пари, за изпълнение на договор (за който е драскал да се подпише) или по партийна поръчка, не пише тук, а поучава от вестниците и телевизиите. Това е причината да има в него толкова красиви неща. Някой да е чувал хора, като Валери Петров да се стреми да поучава и да се изказва за всичко от пресата? Не! И няма да чуе! Но неговите преводи се пазят в музея на Шекспир в Англия! Затова, Пуполино, не обръщай внимание на оценки и др. подобни, вкл. и заяждания на дребно! Просто се радвай на живота, обичай и пиши!
  • Увереност лъха от текста ти!
    Поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...