За теб, за мен, една молитва блага,
за почвата, небето, всяка твар –
две длани търсят с нежна вяра
не даван нивга Божи дар.
Една надежда дирят в тъмнината.
Сред хиляди окови, леден страх
усмивка топла стигат във сърцата,
що пръска волно златен прах.
И кой, и кой ще ни я вземе?
Живота ли? Смъртта ли? Самота?
Че в образа ни вечно тленен
безсмъртен ще блести смеха.
© Весела Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
