21 июн. 2007 г., 20:47

Божествено

671 0 1
Заспиваш вечер като ангел,
уморен от дълъг път.
Полепнала е по крилете ти
от облачната пяна.
Усещам аромата на небе,
на полет
и вдишвам слънчеви лъчи.

Да ме обичаш е така небесно
и божествено!

Аз приземих ли те
със вечните капризи?
Със укорите,
с женските сълзи
без повод?
Със мрачните си настроения,
донасящи озонов дъх в душата?
Свалих ли те от небосвода
в твърдостта на ежедневното
и паднах ли след тебе
от пиедестала си?
...
Не съм разбрала...
По устните си още пазаш
за мене ангелски целувки.
От облачната пяна нощем
възглавница ми правиш.
...
Какво ти дадох? - не разбрах.
С какво заслужих те? - не зная,
но ти свали при мене Рая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • о,това е толкова хубавоХареса ми тази хармонияПоздравче

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...