Jun 21, 2007, 8:47 PM

Божествено 

  Poetry
535 0 1
Заспиваш вечер като ангел,
уморен от дълъг път.
Полепнала е по крилете ти
от облачната пяна.
Усещам аромата на небе,
на полет
и вдишвам слънчеви лъчи.

Да ме обичаш е така небесно
и божествено!

Аз приземих ли те
със вечните капризи?
Със укорите,
с женските сълзи
без повод?
Със мрачните си настроения,
донасящи озонов дъх в душата?
Свалих ли те от небосвода
в твърдостта на ежедневното
и паднах ли след тебе
от пиедестала си?
...
Не съм разбрала...
По устните си още пазаш
за мене ангелски целувки.
От облачната пяна нощем
възглавница ми правиш.
...
Какво ти дадох? - не разбрах.
С какво заслужих те? - не зная,
но ти свали при мене Рая.

© Инна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • о,това е толкова хубавоХареса ми тази хармонияПоздравче
Random works
: ??:??