21 jun 2007, 20:47

Божествено

  Poesía
667 0 1
Заспиваш вечер като ангел,
уморен от дълъг път.
Полепнала е по крилете ти
от облачната пяна.
Усещам аромата на небе,
на полет
и вдишвам слънчеви лъчи.

Да ме обичаш е така небесно
и божествено!

Аз приземих ли те
със вечните капризи?
Със укорите,
с женските сълзи
без повод?
Със мрачните си настроения,
донасящи озонов дъх в душата?
Свалих ли те от небосвода
в твърдостта на ежедневното
и паднах ли след тебе
от пиедестала си?
...
Не съм разбрала...
По устните си още пазаш
за мене ангелски целувки.
От облачната пяна нощем
възглавница ми правиш.
...
Какво ти дадох? - не разбрах.
С какво заслужих те? - не зная,
но ти свали при мене Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • о,това е толкова хубавоХареса ми тази хармонияПоздравче

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....