21 jun 2007, 20:47

Божествено

  Poesía
670 0 1
Заспиваш вечер като ангел,
уморен от дълъг път.
Полепнала е по крилете ти
от облачната пяна.
Усещам аромата на небе,
на полет
и вдишвам слънчеви лъчи.

Да ме обичаш е така небесно
и божествено!

Аз приземих ли те
със вечните капризи?
Със укорите,
с женските сълзи
без повод?
Със мрачните си настроения,
донасящи озонов дъх в душата?
Свалих ли те от небосвода
в твърдостта на ежедневното
и паднах ли след тебе
от пиедестала си?
...
Не съм разбрала...
По устните си още пазаш
за мене ангелски целувки.
От облачната пяна нощем
възглавница ми правиш.
...
Какво ти дадох? - не разбрах.
С какво заслужих те? - не зная,
но ти свали при мене Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • о,това е толкова хубавоХареса ми тази хармонияПоздравче

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...