Изплувай от водите океанни
със образа на Афродита чудна.
В очакване за тебе чувства жадни
мечтателно желаят те пробудна.
Ела с вълни пенливи на брега
възраждащо пристъпваща, всесилна -
да се стопи безмълвната тъга
от твоя чар с усмивката обилна.
С прегръдката на пролетният лъх
сърцето ми обвивай ароматно.
Целувай и душата ми все с дъх
на откровението благодатно.
Живот е същността ти, ярък зов -
божествено изпълваш ме с любов.
© Асенчо Грудев Все права защищены