Изплувай от водите океанни
със образа на Афродита чудна.
В очакване за тебе чувства жадни
мечтателно желаят те пробудна.
Ела с вълни пенливи на брега
възраждащо пристъпваща, всесилна -
да се стопи безмълвната тъга
от твоя чар с усмивката обилна.
С прегръдката на пролетният лъх
сърцето ми обвивай ароматно.
Целувай и душата ми все с дъх
на откровението благодатно.
Живот е същността ти, ярък зов -
божествено изпълваш ме с любов.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
