8.11.2022 г., 9:50

Божествено изпълваш ме с любов

743 1 0

Изплувай от водите океанни

със образа на Афродита чудна.

В очакване за тебе чувства жадни

мечтателно желаят те пробудна.

 

Ела с вълни пенливи на брега

възраждащо пристъпваща, всесилна -

да се стопи безмълвната тъга

от твоя чар с усмивката обилна.

 

С прегръдката на пролетният лъх

сърцето ми обвивай ароматно.

Целувай и душата ми все с дъх

на откровението благодатно.

 

Живот е същността ти, ярък зов -

божествено изпълваш ме с любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...