Божи човек

Поэзия » Философская

1.2K 0 4

Божи човек

Казва – Божи човек е сега.

Развълнува гръдта ми корава!

Уморена, прастара земя –

го посрещам с игличена лава.

Имам толкова много чеда...

Него чаках – жадуван полазник.

Устоявах в беда след беда,

с урожай от стипчиви зарази.

Той разбира, че е закъснял.

Грозно капе косата ми сива.

Стиснал седем светулки в ръце –

да го чуя, се моли! Посял,

бил в тревите покайна молитва.

Но не знае оттук накъде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

concertino (Дух на лютеницата)

Нямам какво да добавя! Има присъствие,форма и добро чувство!Началните коментари ме развеселиха искрено.

2013-11-17T06:36:12+02:00
Eia (Росица Танчева)

"Стиснал седем светулки в ръце –

да го чуя, се моли! Посял,
бил в тревите покайна молитва.
Но не знае оттук накъде..."

Силно въздействащ финал.

2013-11-12T20:24:50+02:00
stivi797 (Стефан Янев)

Със ерес страшна, богохулна ще оскверня набожна реч.
Наместо с помисли смирени аз ще пристъпя с вдигнат меч.
И по смълчани коридори ще тръгна твърд и несломен.
Но не със думи на молитва ще стисна меча си студен.
Ще стана ангел-отмъстител за моите братя и сестри.
Ще бъда срещу злото щита - пък нека да ме заболи....

2013-11-12T16:13:13+02:00
daninad (Дани)

На мен ми допадна идеята и образността на стихотворението.
Към уважаемата Славяна: Прекръстете се на Грубияна - повече би ви подхождало!
/ С извинение към автора/

2013-11-11T18:52:26+02:00