Nov 11, 2013, 11:05 AM  

Божи човек

1.2K 0 4

 

Божи човек

 

Казва – Божи човек е сега.

Развълнува гръдта ми корава!

Уморена, прастара земя –

го посрещам с игличена лава.

 

Имам толкова много чеда...

Него чаках – жадуван полазник.

Устоявах в беда след беда,

с урожай от стипчиви зарази.

 

Той разбира, че е закъснял.

Грозно капе косата ми сива.

Стиснал седем светулки в ръце –

 

да го чуя, се моли! Посял,

бил в тревите покайна молитва.

Но не знае оттук накъде...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нямам какво да добавя! Има присъствие,форма и добро чувство!Началните коментари ме развеселиха искрено.
  • "Стиснал седем светулки в ръце –

    да го чуя, се моли! Посял,
    бил в тревите покайна молитва.
    Но не знае оттук накъде..."

    Силно въздействащ финал.
  • Със ерес страшна, богохулна ще оскверня набожна реч.
    Наместо с помисли смирени аз ще пристъпя с вдигнат меч.
    И по смълчани коридори ще тръгна твърд и несломен.
    Но не със думи на молитва ще стисна меча си студен.
    Ще стана ангел-отмъстител за моите братя и сестри.
    Ще бъда срещу злото щита - пък нека да ме заболи....
  • На мен ми допадна идеята и образността на стихотворението.
    Към уважаемата Славяна: Прекръстете се на Грубияна - повече би ви подхождало!
    / С извинение към автора/

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....