plami-6 (Плами)
692 4679
Nov 11, 2013, 11:05 AM  

Божи човек 

  Poetry » Phylosophy
947 0 4

 

Божи човек

 

Казва – Божи човек е сега.

Развълнува гръдта ми корава!

Уморена, прастара земя –

го посрещам с игличена лава.

 

Имам толкова много чеда...

Него чаках – жадуван полазник.

Устоявах в беда след беда,

с урожай от стипчиви зарази.

 

Той разбира, че е закъснял.

Грозно капе косата ми сива.

Стиснал седем светулки в ръце –

 

да го чуя, се моли! Посял,

бил в тревите покайна молитва.

Но не знае оттук накъде...

 

© Плами All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нямам какво да добавя! Има присъствие,форма и добро чувство!Началните коментари ме развеселиха искрено.
  • "Стиснал седем светулки в ръце –

    да го чуя, се моли! Посял,
    бил в тревите покайна молитва.
    Но не знае оттук накъде..."

    Силно въздействащ финал.
  • Със ерес страшна, богохулна ще оскверня набожна реч.
    Наместо с помисли смирени аз ще пристъпя с вдигнат меч.
    И по смълчани коридори ще тръгна твърд и несломен.
    Но не със думи на молитва ще стисна меча си студен.
    Ще стана ангел-отмъстител за моите братя и сестри.
    Ще бъда срещу злото щита - пък нека да ме заболи....
  • На мен ми допадна идеята и образността на стихотворението.
    Към уважаемата Славяна: Прекръстете се на Грубияна - повече би ви подхождало!
    / С извинение към автора/
Random works
: ??:??