30 апр. 2023 г., 10:24

Бойно изкуство

449 0 0

Бойно изкуство

 

Изкуството бойно съединява в едно ръцете твои и крака.

Но хората наши - крака и ръце са пак наши!

Хората наши, наши не са.

Те са наши само защото на подобен ландшафт умствен служат-живеят!

 

Предназначено за теб е бой да ядеш.

Да се защитиш можеш с действия телесни.

Обаче се пита, този ли който те бие - всъщност бие?

Не! На сили някакви ти служиш, на силите тези противоположни има.

 

Те всъщност те бият!

Изявата тяхна такава от страната с хора "наши" забелязва се.

И те него бият!

Ето защо, незащитен си ти само когато в природата с дела - впечатление не направил си!

 

На боговете прославянето, делата навременни, разходката.

Амулетите носенето, на себе си угаждането през едно.

Светлината на деня - използването.

Въздуха, водата, земята - почитането.

 

Бойно изкуство е всичко това!

 

(Тялото с вода студена всеки ден обливай!

Въздух дишай дълбоко с почитание. 

Хората почитай-уважавай, особено на оня свят заминалите!

В дома-градината труди се!

 

Това са все мерки полезни-предпазни.)

 

Ура

 

Лесничея 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леснич Велесов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...