Бойното поле приветства
трупове
и на мойте трупове въздишката отеква
край градските безкрайни висини,
където звездите тихо в мрака се спотайват
и гледат как се отразяваме в очите аз и ти.
И там, по пътя очертан,
между лебеда и тази пейка от метал,
аз съзрях във погледа ти, от мънистата одран,
колко безкрайни, черни рози си продал
и раздал,
за да превърнеш убиеца в провал, ...