Oct 30, 2008, 7:29 PM

Бойното поле приветства

  Poetry
795 0 1
 

Бойното поле приветства

трупове

и на мойте трупове въздишката отеква

край градските безкрайни висини,

където звездите тихо в мрака се спотайват

и гледат как се отразяваме в очите аз и ти.

 

И там, по пътя очертан,

между лебеда и тази пейка от метал,

аз съзрях във погледа ти, от мънистата одран,

колко безкрайни, черни рози си продал

и раздал,

за да превърнеш убиеца в провал,

убиецът на чувства и мечти,

убиецът, заменящ животи за луни,

за минало от каменни реки.

 

И там, край градската стена,

със този поглед, обкован от пепел,

ти пак наричаш ме своята жена

и пак раздаваш и раздаваш

своите подпухнали слова

и с мечти ме караш

да повярвам в отдавна мъртвата лъжа.

 

А ти,

искрен и незнаещ

защо омразата във мен е Бог,

а любовта е в гроба му залог,

защо в очите ми стъкла се пукат

и от кръвта ми оловни нишки се откъсват,

защо картината за мен е огледало,

щом образът във него е очертание замряло,

ти се вричаш и предричаш,

че ще се събудя някой ден

и отричаш,

че тялото ми с въже от трупове ще е в плен.

 

Бойното поле говори

за незагасналите огнени врати,

отворени за края

и зинали към опустошените земи,

където между черепи и откъснати глави

се гледаме в очите аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рос, радвам се, че продължаваш да пишеш Обичам стила ти! Не искам любовта ти да е тежка битка! Нека има страст, но не и откръснати глави

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...