25 янв. 2009 г., 11:12

Боксьорът 

  Поэзия » Другая
411 0 2
Не толкова поезия, колкото фикс идея, за драмата на 1 спортист, който през цялото време се е разкайвал за постъпките си, но е продължавал да ги прави, тъй като е нямал друг избор. Дебютант съм в професията, така че не бъдете много критични. (:

"Седя аз в тази нощ невзрачна
и изпълвам съблекалнята мрачна,
изпълвам я със срам, болка и страх,
примесени в образът ми плах.

И си правя равносметка
колко хора съм наранил в тази клетка,
и търся прошка от Бога,
но дори сам да си простя не мога.

И защо го правя бил съм питан,
дали така съм бил възпитан -
не, просто Бог ме е дарил със сила,
сила, в сърцето ми нокти впила.

Но сега, когато съвестта все повече натежава,
се изправям пред тази финална права,
права, която трябва да премина,
за да спра в жестокост и насилие да гина."

© Николай Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хаххах това за рапа и аз си помислих, че може да се получи - по принцип мразя рап така че да знаете не е била това целта :D целта беше да се опише драмата на човека, но описване на човешки чувства хич не е лесно. все пак благодаря за коментарите!
  • Прилича ми на текст за рап Да пишеш не е професия, а призвание Добре дошъл Поздрави
Предложения
: ??:??