Боксьорът

25.01.2009 г., 11:12 ч.

Поезия » Друга

418 0 2

Не толкова поезия, колкото фикс идея, за драмата на 1 спортист, който през цялото време се е разкайвал за постъпките си, но е продължавал да ги прави, тъй като е нямал друг избор. Дебютант съм в професията, така че не бъдете много критични. (:

"Седя аз в тази нощ невзрачна
и изпълвам съблекалнята мрачна,
изпълвам я със срам, болка и страх,
примесени в образът ми плах.

И си правя равносметка

колко хора съм наранил в тази клетка,

и търся прошка от Бога,
но дори сам да си простя не мога.

И защо го правя бил съм питан,
дали така съм бил възпитан -
не, просто Бог ме е дарил със сила,
сила, в сърцето ми нокти впила.

Но сега, когато съвестта все повече натежава,
се изправям пред тази финална права,
права, която трябва да премина,
за да спра в жестокост и насилие да гина."

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anonymous2 (Николай)

2009-01-25T19:15:56+02:00

хаххах това за рапа и аз си помислих, че може да се получи - по принцип мразя рап така че да знаете не е била това целта :D целта беше да се опише драмата на човека, но описване на човешки чувства хич не е лесно. все пак благодаря за коментарите!
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

2009-01-25T12:32:06+02:00

Прилича ми на текст за рап Да пишеш не е професия, а призвание Добре дошъл Поздрави