Боксьорът
513
0
2
Не толкова поезия, колкото фикс идея, за драмата на 1 спортист, който през цялото време се е разкайвал за постъпките си, но е продължавал да ги прави, тъй като е нямал друг избор. Дебютант съм в професията, така че не бъдете много критични. (:
"Седя аз в тази нощ невзрачна
и изпълвам съблекалнята мрачна,
изпълвам я със срам, болка и страх,
примесени в образът ми плах.
И си правя равносметка
колко хора съм наранил в тази клетка,
и търся прошка от Бога,
но дори сам да си простя не мога.
И защо го правя бил съм питан,
дали така съм бил възпитан -
не, просто Бог ме е дарил със сила,
сила, в сърцето ми нокти впила.
Но сега, когато съвестта все повече натежава,
се изправям пред тази финална права,
права, която трябва да премина,
за да спра в жестокост и насилие да гина."
"Седя аз в тази нощ невзрачна
и изпълвам съблекалнята мрачна,
изпълвам я със срам, болка и страх,
примесени в образът ми плах.
И си правя равносметка
колко хора съм наранил в тази клетка,
и търся прошка от Бога,
но дори сам да си простя не мога.
И защо го правя бил съм питан,
дали така съм бил възпитан -
не, просто Бог ме е дарил със сила,
сила, в сърцето ми нокти впила.
Но сега, когато съвестта все повече натежава,
се изправям пред тази финална права,
права, която трябва да премина,
за да спра в жестокост и насилие да гина."
© Николай All rights reserved.
Добре дошъл