Не толкова поезия, колкото фикс идея, за драмата на 1 спортист, който през цялото време се е разкайвал за постъпките си, но е продължавал да ги прави, тъй като е нямал друг избор. Дебютант съм в професията, така че не бъдете много критични. (:
"Седя аз в тази нощ невзрачна и изпълвам съблекалнята мрачна, изпълвам я със срам, болка и страх, примесени в образът ми плах.
И си правя равносметка
колко хора съм наранил в тази клетка,
и търся прошка от Бога, но дори сам да си простя не мога.
И защо го правя бил съм питан, дали така съм бил възпитан - не, просто Бог ме е дарил със сила, сила, в сърцето ми нокти впила.
Но сега, когато съвестта все повече натежава, се изправям пред тази финална права, права, която трябва да премина, за да спра в жестокост и насилие да гина."
хаххах това за рапа и аз си помислих, че може да се получи - по принцип мразя рап така че да знаете не е била това целта :D целта беше да се опише драмата на човека, но описване на човешки чувства хич не е лесно. все пак благодаря за коментарите!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.