22 дек. 2007 г., 00:41

Болезнена реалност

1.5K 0 3

Тъмна нощ, зловещ мрак и
една безпомощна душа,
витаеща из тъмнината
с убита надежда за щастие.


Непознати сенки, непознати лица
в непозното време, на непознато място.
Всичко и всеки е изгубил
своето значение!

Път безкрай, очакваща бездънна
пропаст, желаеща да те погуби.
Бавно настъпва нощта, предхождана от студа,
сеейки тъга и отчаяние...!

Копнеейки смъртта да те
застигне и завладее.
Вървиш и очакваш края!
 

Къде е той? Кога ще дойде!?
Кога всичко ще приключи и
остане в миналото...!?


Уви,тя не идва. Оставайки с
копнежа да те настигне, не ти
остава нищо друго освен
да продължиш... да я търсиш!!!


Все още догаря искрицата
надежда за завръщането.
С много усилия извърташ
глава, за да се върнеш.

Минаваш по същия път
с разликата, че знаеш къде
отиваш... Повторни опити
за намиране на смисъл, за да продължиш!


С бавна крачка вървиш, успял да
събереш сили,
усещаш нещо ново и
непознато до сега!


Смъртта те завладява, навлиза
в теб, в тялото ти, в ума ти.
Сърцето ти се погубва и умира!


Безжизнено тяло лежи на пътя.
С времето заличено от лицето
на земята. Намерило покой
и мир под пръстта.
Далече от реалността.


Животът продължава, а годините                                             
постепенно те заличават от
съзнанието на всички!!!                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...